Ишиасът е синдром, който застава на преден план с болкова симптоматика по хода на седалищния нерв (n. ischiadicus), последният е част от поясно-кръстцовото нервно сплетение. Според статистиките ишиасът е причина за 65% от случаите на увреда и отпадна симптоматика в периферната нервна система.
Етиологията на ишиаса е богата. Причинителите могат да бъдат от местен и общ характер. Местните причинители на ишиас включват остеохондроза (спондилоза, шипове) или дископатия, която по своята същност е дистрофичен процес на интервертебралния диск . В последствие може да се образува дискова херния, която да засегне 4 и 5-ти поясен прешлен или 5-ти поясен и 1-ви кръстцов прешлен, съответно притискайки коренчетата на гръбначномозъчните нерви, излизащи оттам. Други местни причинители може да са новообразувания в малкия таз – костни тумори, простатен карцином, маточен карцином, студени абсцеси и др. По-рядко срещано увреждане на седалищния нерв е след инжектиране на медикаменти на неправилно място в основата на нерва. Сред общите причинители се срещат интоксикационни и инфекциозни агенти. Най-чести са инфекции от зъбни грануломи, хронични тонзилити, алкохолна интоксикация, автоинтоксикация при диабет и други.
Диагнозата „ишиас” се поставя след снемане на щателна анамнеза и проследяване на комплекс от симптоми. Състоянието протича с комбинирани сетивни и отпадни явления, нарушена рефлексна функция (дисрефлексия), отслабен или усилен мускулен тонус. Ишиасът протича с изострена болкова симптоматика по хода на седалищния нерв. Спонтанните болки са най-често изявени при синдрома. Протича със стрелкаща болка, която продължава към задната или страничната страна на бедрото и се спуска надолу в посока към палеца на стъпалото. Ако процесът засяга ствола на седалищния нерв или кръстцовите коренчета, кракът е сгънат в бедрото и извит навън. Степента на увреда се проверява с кашлица или напъване, които засилва болката.
Друг важен симптом са болковите точки на Вале. Тези точки са разположени по хода на седалищния нерв. При натиск върху тях, седалищният нерв се притиска в подлежащата кост и се усеща силна болка под мястото на натискане.
За поставяне диагнозата „ишиас” е необходимо да се изследват и нервните стволове. При навеждане главата напред се усещат болки в кръста – симптом на Нери. Друг начин за доказване на ишиас е симптомът на Боне - при привеждане на бедрото към срединната линия на тялото се усеща болка, когато увредата е в седалищния нерв. С пробата на Ласег се открива дали се касае за увреда на меките тъкани на бедрото, гръбначно-мозъчни коренчета, сакроилиачни или интервертебрални стави. А при отвеждане на бедрото от сагиталната линия се усеща болка в следствие увреда на бедрения нерв (n. femoralis).
При ишиас се среща и отпадна симптоматика. Наблюдава се намалена чувствителност за болка, температура и допир. Чест белег на синдрома е степажната походка – получава се трайна пареза на стъпалото на засегнатия крайник и намален мускулен тонус на подбедрицата – болният не може да върви на пръсти или на пети.
Диференциално-диагностично ишиас може да бъде оприличен на други заболявания. Такъв пример е възпалението на тазобедрената става (коксит), възпалението на сакроилиачната става, изолиран неврит на бедрения нерв, пириформис синдром и др.
За диагностичното доказване на синдрома на ишиас се препоръчва щателна анамнеза и преглед.При неповлияващи се от лечението случаи е необходима рентгенография, електромиография, скенер, ядреномагнитен резонанс.
Прогнозата е благоприятна при местни тъканни и сегментарни процеси – възпаление, дискова херния. Нелекуваната спондилоза предоставя тенденция към стесняване на вертебралния канал и засилване на симптоматичния болков комплекс. Прогнозата при ишиас причинен от туморни формации и карциноми в малкия таз е неблагоприятна.
Според новите проучвания за лечение на ишиас се правят упражнения, които се провеждат съвместно с физиотерапевт. Цели се максимално раздвижване на мускулатурата, повишаване кръвоснабдяването в областта и освежаване на тъканите.
При силен болков синдром се препоръчва пълен покой на пациента и лежане на твърдо легло в поза, в която не се усеща болка.Под коляното на болния крак се подлага малка възглавница и стъпалото се отвежда настрани. Препоръчват се противовъзпалителни и обезболяващи средства, витамини. При състояния на нетърпима болка се добавят миорелаксанти и кортизонови препарати. Ако липсват противопоказания се провежда мануална терапия и акупунктура. След отшумяване на силния болков синдром се препоръчват лечебни масажи, гимнастика и физиотерапия.
Ако консервативната терапия при дискова херния не даде желан резултат, на пациентите се препоръчва хирургично лечение.