Визуална диагностика
Днес мануалната терапия разглежда различните патобиомеханични разстройства на мускулно скелетната система като функционални или обратими нарушения на различни структури в човешкото тяло. Диагностичните и терапевтичните прийоми през последните години се увеличиха и промениха неимоверно много. Всеки един от тях претендира за универсалност и адекватност. Във връзка с това за начинаещия терапевт е трудно да се ориентира и да определи къде се намира първопричината /патогенетично значимия регион/ спрямо настоящите оплаквания на пациента: вертебрален двигателен сегмент, мускул, вътрешен орган, постурален баланс, статичен и динамичен стериотип и т.н. Това води и до затруднение в подхода и избора на метод за лечение.
С оглед на облекчаване на работата ни в настоящите кратки насоки съм обърнал внимание на определянето на общия център на тежестта и локалния ЦТ в статика. Патогенетичният регион много често се явява определящ за страданието на пациента на съвсем друго място.
В основата на формирането на болеви синдроми, които се провокират от статична позиция лежи функционалната хиповъзбудимост и хипотония на постуралната мускулатура. Някои мускули се включват по-късно в поддръжката на тялото с ексцентричен тип на съкращение и се получава т.нар. “спряло падане на тялото на пациента“.
За да спре това „падане“, предизвикано от дисбаланс на мускулите в един регион, мускулите в друг регион на тялото се натоварват статично с последващо компенсаторно скъсяване. Образуването на тригерни точки в тези отдалечени и пренатоварени мускули води до болеви синдроми. Това обяснява множествената локализация на болката и нейната склонност за миграция и рецидиви.
ВИЗУАЛНА ДИАГНОСТИКА В ИЗПРАВЕНО И СЕДНАЛО ПОЛОЖЕНИЕ
Визуалната диагностика позволява да определим значимия за оплакванията регион, хиповъзбудимите и хипотонични мускули. Лечението в посока повишаване на възбудимостта и тонуса им води до балансиране на общия и регионалния център на тежестта и съответно, до отбременяване на пренапрегнатите мускули. Във връзка с това болевите мускулни синдроми самопроизволно изчезват.